Не зная или не помня вече как се реших да посетя остров Мавриций. Беше веднага след като се бях върнал от Сейшелските острови, където бях отишъл с главна цел риболов, но бях решил да отида няколко дни преди групата, за да мога да разгледам острова.

  Все още се колебаех, за колко точно време да отида, но предвид скъпия билет и евтините нощувки се реших да отида за малко повече време от нормално приетото. Три седмици ми се сториха приемливо и така датите бяха ясни. Следваше дебнене на самолетни билети. Отне ми 2-3 седмици в колебания и размишления с коя компания точно да пътувам. Най-накрая се спрях на Луфтханза, поради 2 причини. 1во все още не ми се посещава Турция и 2ро предлагаха полет без ненужни прекачвания и изчаквания, пък и цената беше приемлива (в последствие разбрах, че има и други варианти, но вече беше късно).

 Последва избор на квартира. Спрях се на централна точка от острова, без да знам, че ще се окаже доста подходяща, тъй като от нея удобно можех да отида във всяка посока. Point Aux Sables се казва градът. Нощувката около 20 лв., но за сметка на това включваща и закуска, какво повече може да иска един турист.

 След като бях запазил вече билет и квартира се почна с планирането. Прекарах доста часове в Интернет в проучване на интересни точки, места и прочие, които исках да посетя на острова. Запознавах се с опита на други хора посетили вече острова. Правих планове и попивах информация.

 Неизбежното се случи и дойде ноември месец, а с това и началото на моето пътешествие. 2-3 пъти опаковах багажа и го разопаковах. Нямах търпение. На самия ден станах доста рано, проверих още веднъж да не забравям нещо и финално опаковах багажа. Наско ме закара на летището както си му е реда 2 часа преди полета, само че нямаше никакви опашки и хора и аз се озовах в салона на заминаващи с аванс от почти 2 часа, които трябваше да изтърпя :) Малко магазини малко разходки минаха и те - така де 3-4 месеца изчаках та още 2 часа ли ще ми се опрят. Краткият полет до Франкфурт мина неусетно - лек обяд + 1 бира на борда и вече бях в Германия. Там пак имах късмет и минах проверките бързо. Пак лека разходка и се озовах на борда на самолета, който щеше да ме закара на острова. Самолета беше пълен - нямаше никакви свободни места, което доста ме учуди. Явно не само на мен ми беше хрумнала екзотичната идея да посетя Мавриций. Не знам дали знаете, но 10 часа да седиш на едно място и да се чудиш какво да правиш не е много приятно. Изгледах филм, четох книга, 2 пъти ни храниха, няколко пъти си поръчвах я бира, я коняк - по някое време явно съм заспал - все пак си беше нощен полет. Посрещнах изгрева - от борда на самолет е изключително красиво. Случва ми се за втори път. Настъпи утрото, а и с него вече виждах остров - е вярно беше първо Мадагаскар, но вече усещах, че съм близо.

 Кацнахме. Последни трепети на нетърпение и изчакване да слезем от самолета. Усещам вече топлия и влажен въздух на острова. Вдишвам дълбоко свеж въздух. Слънцето вече напича високо. Нищо не може да ме спре. Дори и това, че останах леко стъписан от случващото се на border control-a. Може би 1000 човека на опашка чакащи да получат виза и да започнат кой ваканция, кой меден месец.

  Мина може би още час и дойде и моят ред. Бях подготвен с необходимите ми документи. На самолета си бях попълнил и апликационите форми, така че минах за 2-3 минутки. Намирам си раницата самотно въртяща се на baggage claim belt-a. Нарамвам я и отивам да търся чейндж бюро да сменя малко местни пари. Лесно го намирам и сменям 50 Евро равняващи се на 1975 рупи. И ето ме навън от летището вече официално на Маврицианска територия. Пакетираната ми раница със стреч фолио хем ми тежеше хем ми спарваше гърба ама нищо не беше в състояние да ме спре.

  Няколко чакащи таксиметрови шофьори се опитаха да ме изкушат да ме качат на такситата си, но аз бях човек с цел, чиято беше да намеря автобусната спирка и рейс 198 :) С питане до Цариград се стига са казали хората, 3те GPS-а не ми свършиха работа, а едно просто питане и бях упътен. Намерих я. Свалих раницата от гърба и зачаках. Пак минаваха таксита имах и оферти 30 Евро до столицата, но аз не напразно бях прекарал толкова време в търсене, че трябва да хвана първо рейс 198 и после 51. И така почнаха да идват рейсове, повечето бяха за Curepipe, а аз всеки път ставах и се взирах я за номер, я за нещо дето да позная за къде е рейса. Ето го поредния рейс дето се задава и аз виждам 198 и се засилвам, направо се качвам. Питам пак за всеки случай и контрольора ми казва да се качвам. За радост рейса е почти празен. Замъквам се някак си с двете раници до последните седалки. Вадя GPS-a за всеки случай да следя на къде отивам. Идва контролата плащам си билета като казвам, че съм за Port Luis взимат ми парите, но след малко установявам, че рейса се движи в обратната посока. Срам не срам се заговарям с човек пред мен. Оказа се човек който не говори много много английски, но му личи, че иска да ми помогне. Привиква едно младо момче за преводач. Разбирам, че рейса отива към Mahebourg и ме успокоява, че от там ще си хвана рейса в обратната посока. Преглъщам, че няма да мога да хвана магазина дето съм набелязал да си купя СИМ карта и пак питам за препоръка кой оператор да избера и дали могат да ми кажат дали има магазин в Mahebourg (незнайно защо с този френски му викат Мабу - доста ми беше трудно да се справя с произношението на градовете.) Човек като мен, който вярва в хорската доброта, беше възнаграден още веднъж. Човека ми каза къде да сляза, и даже слиза с мен. Запознахме се. Панджаби - така каза че се казва. Посочи ми от къде да си хвана рейса и след това ме заведе до магазина на телекома. Пререди голяма опашка и обясни на момичето от какво имам нужда. Тя ми каза да седна и да изчакам клиента който обслужваше в момента. След не повече от 5 минути дойде моят ред. Паспорт, избор на план и ето вече моят телефон е с местна СИМ карта с включен Интернет. Чувствах се спокоен. Насочих се към рейса. Влизам с голямата раница, сядам пак по-назад, като съм леко смутен защото раницата ми заема свободно място, а рейса почна да се пълни и се напълни доста, с правостоящи и с блъсканица.

Платих си билетчето и се опитвах да гледам през прозореца и да не обръщам много много внимание на жегата. Попивах обстановката навън. Пак се озовах на спирката на летището, но този път във вярната посока рейса продължи към столицата. Качихме се на магистралата. По-високата скорост вкара малко повече въздух в рейса, но уви чакаха ни няколко кръгови със задръстваня в тях. Аз бях спокоен. Следях си навигацията и се любувах на гледките. Минахме през университета, през няколко по-големи и по-малки градове, през бизнес център, през голям мол и ето го пред мен вече виждам океана и знам, че съм близо. Рейса стига последната спирка и аз с леко схванати крака слизам от него. Опитвам се да намеря следващата спирка за рейс номер 51. Търся в навигацията уви нищо не намирам. Лутам се известно време и пак прибягвам да изпитаното вече средство - питане. Питам в една будка служители на автобусните линии и бивам насочен към съседна главна улица. Намирам спирката и не след дълго идва моят рейс 51. Пак успявам някак си да се вмъкна в него с целия багаж. Рейса пак е пълен. Този път се намествам на 1вата седалка до вратата. Плащам си и понеже не мога да обясня къде искам да сляза го показвам на телефона. Контрольорката ми кимва и ми взима парите. След влачене в задръстване излизаме от центъра и тръгваме в посока квартирата. Изненадващо рейса прави обиколка на квартал. Малко объркващо гледам навигацията и се чудя какво става, но след пълен кръг се връщаме на пътя предложен от навигацията. Движим се покрай океана. Разглеждам с любопитство, но все още съм напрегнат заради багажа, който нося. Оказва се че трябва да сляза на последната спирка и аз съм останал сам в рейса. Оказа се доста добре в последствие, че съм там, защото винаги сядах когато пътувах, но за това по натам. Слизам от рейса и навигацията казва, че съм на 50м от крайната цел. Намирам лесно голямата дървена врата с надпис la bilimbi. Влизам вътре и оставам доста приятно изненадан от чистия и уютен двор. Забелязвам мангови дръвчета, бананови дръвчета и папая, както и някакви други за които нямам идея какви са. Извиквам Оливер - и се показва приятно и усмихнато момиче, което ми се представя като Кети жена на Оливер. Въвежда ме в стаята ми и ми показва кухнята и ми обяснява за правилата в къщата, кое къде е и т.н. Аз нямам търпение за душ и лека почивка, все пак от доста време съм на път. Настанявам се. Душа вече е факт. Отивам до магазина хем да си заредя бира, хем да видя нещо за ядене, понеже вече усещам глад. По пътя виждам пиле на грил и решавам да взема едно. Купувам си и бира която слагам в камерата да се изстудява, докато аз полягам за малко,колкото да се освежа след дългия път. След час не повече не търпението да се потопя в океана надделява над умората и аз слагам банските и се насочвам с бира в ръка към близкия плаж. Хващам залеза и аз му се любувам с бира в ръка.

  Прибирам се понеже глада напомня за себе си. В двора заварвам млада двойка, запознавам се с тях - Джил и Филип от Германия. Запознавам се и с кучето на хазяйните Шопет, както и с детето им, което си играеше с Филип. Нападам стръвно пилето с още 1-2 бири. Но не може всичко да е розово - установявам, че има комари, които са безшумни и разбираш за тях по сърбежа и пъпките по теб. Храня се бързо и се скривам в стаята, в която включвам райда в контакта, за да може ако има комари в стаята да ме оставят на мира. Разопаковам багажа и го нахвърлям на дивана. Приготвям въдицата с намерението на сутринта да отида до плажа да си пробвам късмета. Малко ровене в телефона и заспивам рано рано. Първа нощувка. Спя като къпан - дали от умора, дали от емоции, но се събуждам рано отпочинал и готов за новия ден.

Взимам въдицата и отивам към плажа. След няколко замятания разбирам, че има доста подводни скали и че мястото не е много подходящо за риболов. Закачам на една от тях и за да откача скъпия воблер влизам във водата, пък и сутрешната баня не я отказвам. Решавам да се прибера да хапна набързо и да се насоча към столицата като най-близо и най-достъпно като за начало на моето изследване и опознаване на острова. Изпивам чаша сок, хапвам банан и манго и се насочвам към автобуса. Слизам на спирката на която предния ден познавах. Тъй като е неделя града е заспал. Няма движение, няма трафик, всичко е тихо (все още е доста рано към 7 сутринта) почвам да кръстосвам улиците като се опитвам с помощта на навигацията да обиколя всичките. Скоро разбирам, че ще е трудно начинание, но не се отказвам и покривам по-голяма част от града.

Малко по малко градът се събужда.

Caudan Waterfront Port Luis

   След доста обикаляна идва време да потърся заведение за хапване. Намирам едно на кея. Празно е, но решавам да му дам шанс. Поръчвам си бира и за по-сигурно бургер. Бирата е студена и приятна, бургера не е нищо особено, но свършва работа и ме засища. От там решавам, че като за първи ден е време да се прибирам. Отправям се този път пеша решавайки да измина 8те километра до квартирата пеша. Вървейки забелязвам доста повече неща от колкото с рейса. Посядам за почивка почти на всеки плаж по пътя. Тъй като е неделя всички местни са излегнали със семействата си на плажа. В последствие разбрах, че това си е традиция за уикендите. Минавам покрай магазин, влизам без да се замисля да си взема бира. Изпивам я на плажа и продължавам по пътя си. Прибирам се в рания следобяд и ме наляга дрямка. Подавам и се. Събуждам се скоро и решавам да почета книга на басейна, тъй като виждам, че има приятна сянка, която може да използвам. Чета кратко, тъй като се заговарям с друг гостенин на мястото. Шанти от Чехия. Оказва се от онези страни хора вегани, търсещи връзка с енергията и т.н. Опитвам се да не съм скептичен. Прибират се и Филип и Джил. Изпивам една бира с тях и обсъждаме кой къде е бил през деня. Те се хвалят, че са се сдобили със скутери и че били доста удобно средство за предвижване из острова. Оттеглям се в стаята си. Взимам душ и разглеждам картата на острова с идеята да си направя план за следващия ден. Не усетно заспивам.

  Понеделник 5ти Ноември - ставам рано и пак закусвам леко. Решавам, че бих искал да посетя не без известния плаж Флик ан Флак. Слагам кърпа плавници и маска в раницата и излизам. На вратата виждам, че Оливер ще излиза с колата - отварям му портала и той ме пита на къде съм решил да ходя. Отговарям му и за пореден път се убеждавам, че нещата се случват от само себе си. Казва ми че и той е в тази посока и ми предлага превоз. Не чакам втора покана и се мятам в колата. Оказва се че е тръгнал да води група, която ще се гмурка с делфини. Популярно забавление на острова. Оставя ме в града и аз се насочвам към плажа. Няма хора и все още има много боклук останал от неделните традиции на местните да се събират на плажа, за жалост оставящи след себе си голямо количество боклук.

Flic and Flac Public Beach

  Харесвам си пейка. Усещането е уникално. Плажа е страхотен. Сянката е приятна. Спокойствие и идилия. Изваждам киндъла и прекарвам около час в четене на книга с чести вдигания на главата и любуване на обстановката. Слънцето пробива леко през дърветата и ми се приисква да се топна във водата, което и правя :). Плажа е почнал малко по малко да се пълни с хора. Предимно туристи.Излежавам се известно време след това на плажа и събирам слънчеви лъчи. Решавам да обиколя малко и да почна да търся лодка за риболов. Минавам през две три агенции, но нещо не ми вдъхват доверие и ги подминавам. На пътя виждам кафене и решавам да изпия едно, за да се освежа малко. На съседна маса седята двойка туристи и закусват. Поръчвам си кафе и вода. Пия го бавно. Не бързам. Забелязвам реклама за сладолед и питам. Обясняват ми че го правят на място. Няма как да не опитам. Поръчвам си горски плодове с кид кат и това което следва ме шашва.

   Процедурата е нова за мен. Наблюдавам я с интерес и предусещам, че ще се получи страхотен сладолед. Устата ми се пълни със слюнка и не след дълго та да крайния резултат - сладоледа не успя дори да се стопи. Изядох го и смея да твърдя, че беше страхотен. С ясната представа, че ще се върна пак продължавам по пътя. 

   Поглеждам в GPS-a че до квартирата са около 15км. решавам, че не е непосилно и че ще вървя пеша. Не бързам и имам време да го направя. Следвайки навигацията излизам лека полека от курорта и се озовавам във вилната зона.

   Зървам отбивка и се отправям по нея която ме отвежда до скали на които има 2ма рибари. Сърцето ми трепва. Мястото изглежда страхотно. Наблюдавам ги известно време и продължавам по пътя си. Не усетно излизам извън населеното място и пътя продължава по черни пътища. Минавам покрай фабрика за Ром. За съжаление не мога да влезна вътре. Слънцето пече доста, а по пътя няма много много сянка. Почвам малко по малко да губя сили, но не спирам да вървя.

   Гледката на океана ме крепи. Големи камиони прибират реколтата от тръстика. Гледам навигацията и виждам, че скоро трябва да стигна междиния град. Оказва се доста приятно място.

AlbionPublic Beach

  Влизам в магазина и взимам ледена бира. Посядам на една от беседките на плажа и отмарям, докато изпивам бирата на 2-3 глътки. За съжаление не намирам хубаво място за храна наоколо и решавам да продължа. Следват тръстикови ниви и знойна жега. 

Sugar cane field

   Силите ми са вече на привършване. Изникват 5-6 кучета които леко ме стряскат и ми вдигат адреналина, навеждането за взимане на камък, ей тъй за всеки случай ги респектира и ме оставят на мира. Вече виждам  в далечината моят град. Прибирам се като минавам през магазина да заредя бири за хладилника. Влизам в басейна, тъй като нямам останали сили да стигна до плажа. Усещам как мускулите ми се отпускат във водата и изпитвам наслада след дългия преход. Зверски съм гладен обаче и нападам останалата половина от пилето от предния ден придружена с 1-2 бири. Храната постига своето и както полягвам да слегне така и заспивам. А още няма и 9. Спя непробудно скапан от умора.

 6.11 - Става ми навик да се будя рано. Лека закуска и лична хигиена. Този ден решавам да го дам малко по-лежерно. Пак се качвам на автобусчето, вече спокоен и уверен - знам къде отивам. Слизам на гарата в Порт Луис и се насочвам към друг автобус, за който съм проверил, че отива към най-северната част на острова и се движи покрай брега. Минавам покрай чудни плажове и хотелчета. Попивам и се опитвам да ги запомня, за да мога на връщане да ги разгледам по-подробно пеша. Стигам Св. Антоний крайната спирка на рейса. В една карта го бях видял, че има какво да се види там. След кратка обиколка оставам разочарован и хващам рейса на обратно като този път слизам в началото на курортната зона.

Pereybere Public Beach

Pereybere Public Beach

   Тук вече си личи, че има множество туристи. Всякакви националности. Продължавам надолу и стигам Гранд Бе (Grand Baie), може би най-посещаваното място с множество магазини и заведения. Намирам и заветните рибарски услуги и пак не оставам очарован от предложенията им.

Grand Baie

   Въпреки че вече изпитвам глад решавам да продължа и до следващия курорт Trou-aux-biches, тъй като от автобуса преди това ме беше грабнал най-много.

Trou-aux-biches

   Посядам за кратка почивка под сянката на дърветата. Топвам се за кратко във водата и отивам да говоря с местен, който забелязвам, че предлага трипове с лодка. Разпитвам го и отговаря, че може да ми намери, но ми обявява цена, която моментално ме кара да го подмина. Решавам, че ми е време да намеря място за обяд и проверявам в нета. На близко от мен има заведение с висок рейтинг и аз се насочвам натам. Междувремено почва леко да вали, което е още една причина да потърся подслон. Поръчвам обичайното вече за мен бира и салата октопод. Оставам доста приятно изненадан, тъй като салатата успява да ме наяде и поръчаното главно ястие взимам за вкъщи.

   Тъй като дъжда не спираше решавам да хвана автобус от спирката пред заведението и да се прибирам. По пътя дъжда се усилва и виждам как за кратко време се изсипва доста солидно количество вода. За щастие аз съм на сухо в автобуса и докато стигам Порт Луис дъждът спира. Хващам си връзката и се прибирам. На терасата отварям бира и се отпускам. Въпреки че мислех да е лежерен ден забелязвам, че в разходки пак съм изминал десетина километра и събрано с предния ден краката ми искат почивка. 

Междувремено се появява Кети и виждам, че води някакво момче с нея. Обяснява ми, че е от Белгия и че не говори много много английски и ме пита дали искам на другия ден да се присъедини към мен. Отговарям че нямам нищо против още повече, че той има кола и това ми идва като бонус за мен. Разбираме се за следващата сутрин и аз се прибирам за заслужена почивка.

 На следващия ден, както се бяхме разбрали в 7, потегляме на юг. На френско-английски ми обяснява, че трябва да мине първо през flic and flac да се уговори за гмуркане, тъй като той  е дошъл на острова именно с тази цел. Разбира се бързо и след това минаваме покрай агенция, в която решавам да попитам за риболов. Човека е любезен и ми обяснява, че не може да ми предложи това, което търся, но ме отвежда при друг човек на близо. Срещам се с човека и той ме води при негов приятел, който знае, че може да ми помогне и наистина с капитан Джак Спароу (така каза че се казва) постигам уговорка за риболов за след 4 дни, тъй като искам да разгледам още от острова. Вече щастлив и удовлетворен от добре развилите се обстоятелства до момента продължаваме на юг с идеята да намерим хубаво място за гмуркане. Стигаме чак до Le Morne. Сядаме в добре изглеждащо заведение за по кафе и за обсъждане къде точно да отидем. Решаваме първо да се разходим по плажа, който признавам ме впечатлява.

Le Morne public beach

Вървим по брега до самия му край и след това обратно.

  Виждам върха, който искам да изкача в близките дни. Междувремено глада ни подсеща, че е време да потърсим място за обяд и го намираме на плажа. Поръчвам микс от кралски скариди и риба и наливна бира. Оставам супер доволен едно че яденето бива превъзходно едно, че бирата е местния крафт и е най-добрата до сега на острова. След обяд изчакваме кратко време да ни слегне храната и се насочваме към северната част на плажа, за която Себастиян е разбрал, че е добро място за гмуркане. Слагаме екипировката и влизаме във водата. Не след дълго намирам подводни рифчета около които се любувам на корали и шарени рибки. Прекарваме във водата към час два и се връщаме към колата. Все още имаме време и решаваме да продължим още малко на юг по пътя. Стигаме до известния U-Turn of the beach road.

Има доста наспирали коли. 

Гледката е уникална и снимките не могат да я уловят цялата. Продължаваме по пътя подминаваме Baie du cap и стигаме до Bel Ombre, може би най-посещаваното място от кайт сърфисти на острова. 

Има няколко десетки от тях във водата. Решаваме да направим кратка почивка в ресторантче рекламиращо, че има белгийска бира. Себастиян бързо намира общ език със готвачката и ни носят комплимент порция Samosa. Върви идеално към белгийската бира, която си бяхме поръчали. Деня вече е към края си и тръгваме на обратно, тъй като ни чака доста път, а не е приятно да се пътува по тъмно. Тия хора поне светли дрехи или фенерчета да носят като вървят по тъмно по улицата. Виждаш само очи. Страшничко си е :). Прибираме се по тъмно и въпреки, че съм се возил пак съм уморен. 

 За този ден съм наумил доста натоварена програма. La Morne покоряване на върха, както и посещение на Chamaral, затова ставам рано и се отправям към Flic en Flac. Въпреки че виждам, че би трябвало да има рейс който отива директно към La Morne хващам първо рейс до Cascavelle mall и от там не след дълго се качвам на следващия който ще ме отведе до началото на пътеката за върха. Рейса е пълен и за кратко съм правостоящ, но на първия град си намирам място. Лека полека се изпразва и на моята спирка съм останал почти сам. Слизам и табелка ми показва, че до началото на пътеката има 1.5км които изминавам бързо и се озовавам на паркинг на който има оставени доста коли. Явно доста хора ще има по пътеката, която съдейки по табелката е с дължина 3.6 км.

Тъй като ме чака доста вървене тръгвам с бърза крачка по пътеката. Скоро почвам да задминавам другите туристи и не след дълго се озовавам на първата точка с хубава гледка.

За съжаление времето почва да се разваля. Задухва вятър и бързо събира облаците. Върхът пред мен бавно започва да се обвива в мъгла.

Въпреки това продължавам. Пътеката е доста стръмна и трудно се разминавам с другите хора по нея. Налага се да изчаквам, но напредвам лека по лека към върха. 

За съжаление достигайки го - мъглата го е покрила плътно и няма никаква видимост. Няма как да не излезе от устата ми нецензурна реплика и оставам шашнат от отговора на български на момче облегнало се на железния кръст, че не съм единствен който е разочарован от мъглата. Зарадвам се на българската реч и разговаряме кратко за роден град и за впечатления от Мавриций. Постепенно хората дето бях изпреварил стигат до върха и всички са разочаровани като мен, че не могат да видят прекрасната гледка от върха, както и известните подводни водопади. Няма как решавам, че е време да тръгвам обратно, че път ме чака.

La Morne peak

Дъжда завалява по-силно и слизането се оказва доста трудно, поради хлъзгавите камъни. Повишавам вниманието и намалявам темпото, за да няма не предвидени ситуации. Веднъж отминал стръмния участък увеличавам пак темпото и бързо се озовавам на пътя. За мой късмет кола спира и ми предлага превоз. Оказва се двойка от Южна Африка, която живее на острова. За още по-голям късмет са и в моята посока и ме оставят на началото на пътя за следващата ми дестинация. Слизам и проверявам за автобус. За съжаление не намирам да има такъв, затова поемам по пътя, който тръгва стръмно нагоре. Все още вали леко. Почвам да усещам умора и глад. Не след дълго пак изваждам късмет и друг местен спира и ми предлага превоз. Възползвам се и се качвам за кратко спестяване на време и сили. Слизам подлъган от навигацията на ресторанта шамарел. След кратко лутане осъзнавам грешката си и продължавам по пътя - чакат ме още 2км по пътя. Хубавото е че вече е по равно дори леко нанадолнище и въря по-бързо, но въпреки това краката ми тежат вече. Стигам верига от заведения и решавам да седна да отпочина малко. За съжаление обслужването е отвратително и успявам да изпия една бира, която собственика решава да ме таксува като за цяло хранене почти. Получават си заслужените споменаваня на майки, лели, стринки и така до 9то коляно, както и клиент да не видят повече и продължавам. Все още леко нервен, заради скъпата бира достигам входа на една от най-известните забележителности на Мавриций.Това че съм единствен пешеходец въобще сигурно на острова, не ме притеснява и вървя по улицата и снимам. Красиво е не мога да си кривя душата.

Неусетно достигам до първата точка от парка, а именно Водопадът - мда с главно В.

Chamarel Waterfall

Правя няколко снимки и се любувам на красотата му и продължавам към крайната точка.

Seven Coloured Earths

И тук има множество хора, дори повече от при водопада. Гледката също е впечатляваща и аз като повечето хора снимам с телефона.

Има дори и костенурки, които не обръщат голямо внимание на туристите.

Тръгвам си. На изходя се спирам и се чудя дали имам време да посетя и последната забележителност, а именно Curious Corner of Chamarel, но решавам да го оставя за следващия път, тъй като времето е напреднало и се страхувам дали ще успея да хвана автобус за на обратно. За моя радост забелязвам автобус - все пак е имало, но не е отразен в официалната страница. Сега вече съм спокоен, че ще успея да се прибера по светло, въпреки това сменям още 2 автобуса докато се прибера. Направо съм скапан, гривната показва 40 хиляди крачки и 25км в разстояние, като се има на предвид, че катерих и планина никак не е зле. Вечерям на бързо и изпивам 1-2 студени бири за награда. След душа, сънят идва бързо.

 Планът за следващия ден е посещение на ботаническата градина. Тъй като предния ден си бях легнал доста рано се събуждам рано рано и поемам на път с първия рейс. След прекачване стигам до градината към 7.30 но виждам, че отваря в 8.30 така че имам един час, който използвам за кратка разходка из Pamplemousses (така се казва градчето). Обикалям го бързо и си харесвам кафе за бърза закуска и кафенце. За съжаление закуски още няма, така че се задоволявам само с кафе. Влизам в градината, която се оказва доста приятна с хубави алеи и доста сянка и зеленина.

Не след дълго стигам до прочутото езеро с лилиите. За съжаление не са в най-доброто си време на цъфтеж, но все пак са внушителни.

Въпреки това има още доста красиви места, които те карат да поспреш и да им се насладиш.

Зоо къта на градината включва костенурки и еленчета.

Не усетно са минали няколко часа в градината и е време да продължа. Решавам този път да се отправя на север. Бърза справка с Интернет и си харесвам доста високо оценен ресторант. След кратко лутане намирам спирката на рейса и не след дълго се качвам на него и след около час стигам до Port Guard. Точно слизам от рейса и отново започва да вали, така че се налага стоте метра до заведението да се затичам, въпреки това ме понамокри, но пък заведението си заслужаваше. Супер отношение и супер храна, както и ледена бира. 100% satisfaction. Linda's Place - ако някога ходите към Мавриций дайте му шанс. Има и доста голямо количество ром, който можете да пробвате там.

Linda's Place

Linda's Place

Linda's Place

Linda's Place

 Супер задоволен и с пълен стомах, но щастието не може да бъде пълно и затова поглеждам навън където продължава да вали. Поглеждам часовника и решавам, че ще бъде по-добре да поемам на обратно. За щастие собственика любезно предлага да ме закара до спирка на рейс и аз любезно се съгласявам :) В краткото време на пътя обсъждаме различни теми най-вече местната култура да си хвърлят боклука, където им падне. Вали почти по целия път до столицата, но точно като по поръчка спира, малко преди да пристигна. Чувствам как късмета е с мен. Малко лутане в града - обмяна на валута и посещение на доста добре зареден рибарски магазин. Прибирам се рано този ден слънцето още свети, така че влизам в басейна да си взема дневната доза солена вода. Следва вечеря и приятно изкарване в разговори със Джил, Филип, Себастиян и Кети. Разбирам, че за следващия ден съм поканен на парти, на което с радост отговарям, че ще се присъствам.

 За следващия ден нямам нищо планирано, затова излизам малко по-късно и решавам да отида на плаж. Отивам на Флик ен Флак поради две причини, да потвърдя риболова за понеделник и да хапна още веднъж от хубавия сладолед. Тъй като е събота няма движение и стигам бързо. Все още няма много хора на плажа и решавам да почета малко книга на сянка под дърветата преди да влезна във водата. Не след дълго идилията ми бива нарушена от група упражняваща нещо наподобяващо нашата физ зарядка.

Гледам ги известно време и решавам да отида за сладолед и кафе. Докато съм там получавам съобщение от Себастиян, че се е освободил за деня. Отговарям му къде съм и се срещаме след малко. Към нас се присъединява и още едно момче - Камило. Разпитвам го - от Швейцария, пластична хирургия. На острова е за визитация и обучение на местните лекари, както и за гмуркане, където се запознал и със Себастиян. Играе ролята на преводач. Тъй като не са посетили Шамарел предлагат да отидем натам. Тъй като нямам планове се съгласявам, дори им обяснявам, че мога да им бъда гид, тъй като вече съм доста добре запознат с местността, пък и точно ще имам възможност да посетя и стаята на илюзиите. Казвам им че можем да спрем на ресторанта на Шамарел, където има хубава гледка. Слизаме и правим няколко снимки.

Продължаваме и решаваме следващата спирка, да бъде някъде за обяд. Посочвам им заведение дето съм забелязал предния път. Оказва се точно попадение и обяда е добър.

На пълен стомах продължаваме към атракциите. Самото предвижване става доста по-бързо с кола, затова минаваме през водопада. Допада им доста. Аз също забелязвам няколко работи, на които предния път не съм обърнал внимание. Пак има много хора, но се дореждаме да направим няколко снимки.

Насочваме се към другата атракция. Оказва се доста забавна постановка за снимки, като се играе с перспективата и се получават забавни и смешни снимки. 

Има доста забавни игри, пъзели, дори и мини ескейп рум. Неусетно минават 2 часа. Време е да се прибираме, за да имаме време да се приготвим за партито.

 Стигаме на време. Душ, преобличане (последната ми чиста - за радост риза), разпределение по колите и тръгваме. Нямам идея къде ще ни водят. Оказва се хубав ресторант покрай който съм минал един от предните дни, когато се прибирах пеша от Флик ен Флак, но бях сметнал за винарна - Домейн Анна се казва. На паркинга има много коли. Ресторантите са два. В единият има сватба, а в нашият почти няма свободна маса. Всички са се издокарали. Първите впечатления са ми за скъпарско заведение. Настаняваме се на голяма централна маса. Сервитьорът се съгласява да прави отделна сметка на всеки от нас, което не мисля, че някъде в България може да се случи. Обслужването е леко със закъснение, но предвид пълното заведение е нормално. Храната и напитките идват. Пия странна кайпириня, но пак е добре. 

Domaine Anna

Скоро почва и танцово-музикалната програма. Танцьорките редуват няколко вида танци. Не съм особено впечатлен от уменията им, но и аз правя снимка-две.

След тях, музикалната програма е на доста по-добро ниво. Постепено хората излизат да танцуват. Първоначално по-бавни песни, в последствие настроението се покачва и все повече дансинга почва да се пълни. Включвам се и аз. Танци, забава, приятна обстановка - смея да твърдя най-хубавата ми вечер до сега на острова. Почти оставаме последната маса в заведението. Прибираме се късно - към 1. Лягам си удовлетворен и с намерението следващия ден да поспя малко повече.

 Неделя - ден за почивка. Не мисля да ходя никъде. Трябва да пера, че са ми свършили чистите дрехи. Дочитам си книгата и стягам такъмите за утрешния риболов. Все пак след обяда се отправям с маска и плавници към местния плаж. Както казах местните ходят семейно на плаж през уикендите, затова плажа е доста пълен. Влизам малко по-навътре и прекарвам час-два във водата. За съжаление поради прилива хем има силно течение, хем водата е доста мътна и не мога да разгледам релефа и дъното добре. Затова се прибирам и прекарвам остатъка от деня край басейна с бира и книга в ръка. Вечерта се събираме с другите гости и вечеряме заедно. Обещавам им за следващия ден риба и се уговаряме за барбекю. Филип и Джил обещават салатата, от Кети и Оливер - пилето от мен рибата. Лягам си рано, за да мога да стигна до рибарската среща на време.

 Най-сетне заветния ден идва. Първи ден със сериозен риболов. Ставам малко преди алармата. Багажа е готов от предния ден. Отивам на спирката двайсетина минути по-рано, но за съжаление по-ранен рейс няма. За радост връзката за Флик ен Флак идва достатъчно бързо, но все пак стигам 20 минути по-късно от уговорения час. Сращам се с капитана и се насочвам към лодката. 

Sparrow Crew

Разбирам, че ще има още един човек със нас. За съжаление не успях от вълнение да му запомня името. Не губим време и се отправяме навътре. Малко след рифа забелязваме джурум от туни. Насочваме се към тях с надеждата да излъжем някоя. За съжаление нямаме късмет и те бързо се отдалечават от нас. Забравям бързо за тях и приготвям въдицата си за джиг. Слагам любимата Мария и същинския риболов започва. Скоро разбирам, че няма да е точно, както съм го очаквал. Дълбочините са големи над 100м. Макарата е малко по-бавна и теченията са силни. Ще бъде труден риболов, но хъса и желанието ми са големи. Скоро идва първи удар, но празен. Сонар няма ме, но от това което мога да усетя местата са хубави. Хубав релеф, но странно без много риба. Това което ми обяснява капитане, е че има прекалено много лодки, които си правят, каквото си искат. Най-вече китайски. Бреговата охрана се грижи предимно за сделки с наркотици, и не обръща голямо внимание на безчинствата с рибата.

 Но да се върна на риболова - достигаме доста красиво място. Навътре е и доста на север. Синя вода със тъмни петна - идеално място. Дълбочина от 150 на 80 метра. Първо изтичане и удър, пак празен, но веднага пускам пак и този път аванса запява. Почва борбата. Адреналина е на макс. 5-10 мин борба с хубава риба и вече е на повърхността. Познавам я от далече - Маятико, моя любима риба. Рибата е хубава 8-10 кг. Нещата вече стоят по различен начин. Доволен съм.

Продължаваме, но за съжаление се местим от мястото и отиваме на друго, където нямаме късмет. Капитана пробва местния начин със стръв, но също без успех. Тръгваме обратно, но без повече удари. Въпреки това на плажа събирам очите на доста туристи с моя улов. Идва трудната част - чудя се как ще прекарам рибата до квартирата. Предвидливо съм взел торба. Срам не срам се качвам с нея на рейса. За радост няма много миризма, въпреки топлото време. В квартирата се заемам с чистенето на рибата. На земята без дъска се оказва по-трудно, от колкото съм очаквал, но накрая имам 10-15 хубави котлета. Чета в нета за марината и си харесвам традиционна. Отивам към магазина за продукти, там се засичам с Джил и Филип и правим общ пазар. Мариновам рибата и я оставам да почива в хладилника за 2-3 часа, в които се цопвам в басейна, а след това се разхлаждам с 2-3 бирички. Вечерта паля барбекюто и почвам първо със зеленчуците, после пилето и накрая рибата. Нападаме храната и лека полека почваме да и смогваме, но накрая остава доста от нея. По време на вечерята вадя ракията и черпавам с традиционната напитка гостите. Филип я оценява подобаващо. Аз се размазвам с една последна биричка. Пълно блаженство.

Лягаме като се уговаряме на другия ден да направим съвместен трип някъде на север. Аз съм си харесал плаж и имам намерение да ги водя там. Себастиян предлага да ни закара, понеже ще ходи да се гмурка с акулите и той на север, на което ние няма как да откажем.

 На сутринта тръгваме по-рано, за да избегнем понеделнишкия час пик, а и трябва да прекосим цялата столица, но в ранния час това става бързо. Оставя ни в Гранд Бей и след кратка разходка там хващаме рейс, който ще ни закара близо до избрания от мен плаж. От спирката до плажа навигацията показва 2.5км, които минаваме по пътя. Стигаме плажа и оставаме доволни, пътя си е заслужавал. Balaclava Beach - най-приятното място за гмуркане на острова. Няма хора. Коралите са доста. Водата е кристална и няма течение.

Balaclava Beach

За съжаление снимките и клипчетата от GoPro-то не могат да се сравнят с това, което е под мен на морското дъно. Гора от корали и множество рибки във всякакви цветове.

Прекарвам повече от 2 часа във водата. Джил и Филип предпочитат да се пекат, тъй като им е последен ден. Излизам и аз да събера малко слънце. Станало е обедно време. Решаваме да вървим по брега до близкия град и да търсим хубаво местенце за обяд. Според навигацията би трябвало да има няколко ресторанта. Минаваме покрай доста приятни и скътани плажове. Повечето са със хотели, но въпреки това е красиво и приятно. Един от тях е Turtle Bay. Вълшебно място.

Turtle Bay

За съжаление ресторантите още са затворени, затова продължаваме към следващите на картата. Сядаме в първия работещ и за наш късмет се оказва доста приятен. Моята традиционна поръчка салата октопод и грилован калмар плюс бира разбира се. Филип избира същото, а Джил се спира на пица. Храната е супер и едвам намираме място за десерт. След обяда трябва да се прибираме, понеже искат да приготвят багажа, както и да минат през пазара да вземат малко сувенири. В Порт Луис се разделяме и за мой късмет, точно се качвам в рейса и почва да вали доста силно. В последствие разбрах, че тях ги е валяло доста. В квартирата подготвям такъмите, понеже съм се разбрал за втори курс риболов с капитана на следващия ден. Правим пак обща вечеря с остатъците от рибата и пилето от предния ден. Все пак е последна вечер на германците. Тази вечер е по-кротка и след леко хапване минава в прегръдки и сбогувания. Ще ми липсват, но се надявам да дойдат други гости на тяхно място.

 На другия ден по вече познатата схема се отправям на риболов. Стигам на мястото по същото време. Лодката е готова и потегляме веднага. Още с влизането почват да ме глождат съмнения, понеже вятъра е силен и виждам, че има силно течение. Този път се отправяме на юг. Тук дълбочините не са толкова големи. Местата са хубави, но заради вятъра и теченията е почти невъзможно да ловим. Единствените риби дето извадихме бяха на местния начин влакно, тежест и стръв. След няколко часово безуспешно риболовстване се отправяме обратно. От сега усещам мускулната треска дето съм си докарал от безуспешния риболов.

Забелязваме група делфини, които плуват известно време покрай лодката с нас. Горе долу това са рибите, които видях през деня. Тъй като този път нямам риба решавам да поостана малко на плажа за освежителна баня, както и за обяд. Бяха ми нахвалили бургери, които исках да опитам.

Тъй като съм гладен си поръчвам двоен. За съжаление бира няма, така че се задоволявам с газирана вода. Бургера става, но не е най-хубавия, който съм ял. Поне засища глада ми. Прибирам се в ранния след обяд и имам още час два до залез, който прекарвам край басейна, правейки си план за следващия ден, който включва посещение на националния парк и трековете дето мога да направя там. Себастиян се прибира и му казвам за плана ми и той се съгласява да дойде с мен. Ура ще имам превоз.

 На следващия ден тръгваме рано. Пристигаме в парка точно навреме за отварянето му. Оставяме колата и тръгваме по маршрута, който съм набелязал. Първоначално пътеката е приятна, но след километър тръгва стръмно нагоре.

 Виждам скиптицизмът в очите на Себастиян, който казва, че не бил подготвен за такъв преход. Убеждавам го поне да стигне до първата площадка с хубава гледка. За съжаление и лекия дъжд, който започва да вали хептем убива ентусиазмът в него. Въпреки това достигаме първия view point и правим снимки. Себастиян решава да се върне, а аз продължавам по пътеката. 

Следва стръмен участък с оформени стълби на него. От лекия дъжд е леко хлъзгаво, но стъпалата помагат и бързо набирам височина. Не след дълго излизам от гората и виждам, беседка, която е най-високата точка. Гледката въпреки мрачното време си заслужава.

На беседката срещам местен и се заговарям с него. Оказва се военен, който има свободен ден и дошъл да провери маршрута дали е подходящ за група деца, които трябва да води следващата седмица. Обяснява ми за върховете наоколо и ми споделя за 2-3 места дето е хубаво да посетя. Тръгваме за него обратно за мен напред и скоро разбирам, че темпото ще бъде доста бързо. Аз нямам нищо против, понеже компанията му ми е приятна и научавам интересни неща от него. Почти тичаме, но не изоставам от него. Пътеката е равен път, така че не представлява проблем бързото ходене.

С това темпо минаваме останалите 5км до другия край на парка за 30на минути. Патрик (така се казва) спира тракера си и съобщава, че сме развили средна скорост от 9.28км в час. Дъждът обаче се засилва. 

Влизам в информационният център хем да го разгледам, хем да разпитам за другите трекове. Набелязал съм си каскадата от водопади и искам да я посетя. Разпитвам за нея и човека вътре ми казва, че не могло да стигна до тях. Трябвало да отида от другата страна на парка и от там да ги посетя. Въпреки, че виждам, че има такава пътека се съгласявам с него и решавам да се насоча към друг водопад, който Патрик ми посочи, а и който съвпада с пътя ми. Последно ми показва розовите гълъби, които обаче не успявам да снимам поради далечното разстояние до тях.

 Разделям се с моят "гид" и тръгвам надолу по пътя. Не е много приятно в дъжда да се върви по шосето, но рейсове няма, така че нямам избор.

Продължавам да поддържам високо темпо, понеже, да не повярва човек, ми е леко студено заради дъжда и мъглата. Имам да измина 10на километра и ги минавам за около час и половина. Спирам за кратки почивки, колкото да направа някоя и друга снимка. 

Следващата ми цел е Рочестър водопад

За съжаление заради дъжда, водата е кална, но въпреки това водопада е хубав. 

 След дългото ходене усещам глад и отварям телефона да потърся ресторант наблизо. Харесвам си един и се насочвам към него. Оказва се на хубаво място с хубава гледка.

Restaurant "Le Batelage"

Понеже съм гладен си поръчвам агнешки котлети и салата. Оказва се в последствие, че салатата не съм я поръчал и ми носят само котлетите. Изглежда добре, но са жилави и не чак толкова вкусни.

След голяма борба с кокали и жили успявам горе долу с хляба и соса да се понаям. Следва друга изненада, когато поисквам сметката виждам, че имам начислени 15 процента ДДС, които явно съм пропуснал да видя в менюто. Плащам с картата и не оставям никакъв бакшиш. Много сервитьорки ме гледат леко лошо, но да си оправят тези кръчмарски трикове. За тези който ще ходят към Мавриций избягвайте ресторант "Le Batelage" не си заслужава. За щастие поне спирката на рейса е близо и след 10-20 мин чакане си хващам рейс към столицата. Все още леко мокър и доста уморен, возенето ми идва като манна небесна и дори се усещам как леко заспивам. След час и половина достигам до столицата, където си хващам рейса към квартирата. Топъл душ, вечеря и незабавно заспиване поради умората от деня.

 Въпреки умората от предния ден се стягам и пак ставам рано, за да мога да стигна, колкото се може по-рано до изходната точка за каскадата от 7 водопада, която съм набелязал за посещение. От Патрик предния ден бях разбрал, че трябва да стигна до град Вакуа. Проверявам кой е рейса който ще ме закара до там и след една прекачване се озовавам в рейса. Следва около час път и слизам от рейса на доста пусто място по нищо не личащо, че е начало на пътека. Навигацията обаче не лъже и след кратко лутане намирам началото на пътека, която се спуска стръмно към дерето на реката. Веднага щом тръгвам по нея разбирам, че бъде трудно, заради дъжда който е валял през нощта. Доста е хлъзгаво, а и има доста неприятна роса по всичките храсти по пътеката. С мен тръгват и две кучета, който се чувстват доста сигурно - явно вървяли тази пътека с други туристи множество пъти. Тъй като пътеката е надолу бързо стигам до реката. От тук почва и веселата част. Появяват се и комари. Не са много, но като спреш на едно място ги усещаш, а на мен ми се налага да спирам, за да мога да гледам навигацията от време на време, тъй като пътеката криволичи ту от единия бряг на реката, ту на другия. Въпреки това на 2 пъти ми се наложи да се връщам, понеже съм изпуснал пътеката.

Пред мен се вече почват да се откриват красиви езерца в реката. Водата е топла, но леко мътна заради дъжда. Лека полека почвам да достигам стъпалата образувани от водата. Влагата във въздуха се усеща и потта се стича по мен. Спирам от време на време да се наплискам с вода от реката. Освежава добре.

 Кучетата все още са с мен, но вече съм спрял да им вярвам, понеже едното объркване на пътеката беше заради тях.

 Няма начин да пропусна тази вода и се цопвам в нея. Хем да отмия калта дето се е насъбрала доста по мен, хем да отмия и потта. Обличам се на бързо, понеже извън водата комарите напомнят за себе си. За последната част от същинските водопади се отдалечавам от водата. Гледката е зашеметяваща.

 Да не повярва човек, точно за последния водопад виждам голяма група туристи, която се спуска явно горната страна на пътеката. С местен гид съм, който леко се учудва, как съм успял да се промъкна по цялата пътека на каскадата. Обяснява ми, че не мога да се кача до най-горното ниво на водопадите. Честно казано аз вече съм се и отказал сам да го правя. Излизам по пътеката от където идва групата и се качвам на пътя. С моя преход от около 2 часа - групата се е справила за 10 мин.

По пътя вече увеличавам темпото. Въпреки че предния ден са ми казали, че не мога да стигна по тази пътека до Петрин център аз се насочвам по нея. Убедил съм се, да не вярвам на 100% на това, което ми казват. Най-малкото пред мен трябва да има два язовира, които искам да видя. Скоро достигам до първия от който тръгва реката виновна за всичките водопади, които са вече зад гърба ми.

Минавам и през красив комплекс, но решавам да го подмина, тъй като ме чака още доста път.

 Пътя продължава и минавам през доста обработваеми ниви и градини. Не след дълго обаче навлизам в границата на парка. Налага ми се да пресичам 2 реки, но джапането бос през тях не е толкова лошо. Лошото е че докато се обувам, разбирам, че трябва да го направа по-бързо заради комарите.

В парка пътеките са ми известни вече. Почти равни и с хубави гледки.

 Напредвам бързо и скоро достигам до кръстопътя където се съединяват двете пътеки. Предния ден го бях забелязал. Продължавам напред и стигам до информационния център. Решавам да не питам човека вътре, защо ми е казал, че не мога да стигна водопадите от там. Насочвам се към следващата точка от плана Гранд Басейн.

  Пред мен се открива доста широк тротоар. Тръгвам по него и скоро забелязвам група маймуни на него. Вадя GoPro-то и решавам да направа клипче как минавам покрай тях, без да знам какво ме очаква.

Неочаквано маймуните стават агресивни. Първата дето снимах ми се озъбва и тръгва към мен. Права стъпка две назад. След нея изкачат още 2-3, а аз права още 2-3 стъпки назад. Тръгват тичайки и съскайки към мен. Аз вече съм почти до оградата.Адреналина ми се е рязко покачил. Стика с GoPro-to вече ми служи за пръчка. Появява се и една доста по-едра от другите маймуни. Аз вече вървейки назад прескачам оградата и се озовавам на пътя. За радост маймуните се ограничават до оградата, къде заради нея къде заради размахващото се гопро пред тях. Минаващи коли спират, но за да снимат, а не за да ми помогнат, камо ли да питат какво става. Сигурно ме има някъде в ЮТуб вече със заглавие - турист бяга от маймуни - "Не е смешно"

Слава богу ми се разминава и аз продължавам вече придържейки се плътно в ляво на тротоара. Постоянно гледам да не бъда изненадан отново, но за щастие няма други. За сега. Големите статуи стават все по-големи с приближаването ми до тях. Разположени са от двете страни на пътя. Едната би трябвало да е на Шива, а другата след кратко ровене в гугъл би трябвало да е Ganga Talao или нещо такова.

Има множество туристи. Добре че не се използват вече фото лентите. Сигурно щяха да отидат поне хиляда само тук. Всичко живо снима. С изненада виждам на оградата още няколко от моите "приятели" маймуните. Тези тук обаче не съскат и не се зъбат. Има човек който им дава от време на време някаква храна. Хората ги снимат, но аз ги подминавам по-отдалече

 Самото място е доста впечатляващо. Множество сгради, статуи и храмове - всички в будистки стил. За съжаление забелязвам, че нямам много време и ще трябва да подмина езерото. А то изглежда много добре. С много хубави алеи покрай него, но от апликацията виждам, че трябва да има автобус някъде и то такъв който минава само 2 пъти дневно - като втория е само след няколко минути, затова минавам покрай останалите статуи и храмове набързо, като спирам само, колкото да направа снимка две.

Продължавам по пътя надолу търсейки малката табелка отличаваща спирките. Или съм я пропуснал или нещо пак с апликациите има разминаване. Усещам краката си доста натежали, а и корема вече напомня, че е време за храна. Тъй като вървейки надолу не ме подминава никакъв автобус приемам, че или няма такъв или съм изпуснал последния. Стягам се и продължавам още няколко километра по пътя до следващия път. Поне е надолу. Минавам покрай големи чаени плантации. Не мога да разбера точно какъв вид чай е това, но виждам пред мен и чаената фабрика. За щастие пред нея забелязвам и спирка на автобус. Питам човека на портала дали ще има скоро рейс и той ми съобщава, че би трябвало да дойде до половин час. Сядам на пейката и гледам фабриката от вън. Иска ми се да влезна да я разгледам, но умората е по-силна и решавам, за по-сигурно да седя и да си чакам рейса. Доста коли и атракционни автобуси се насочват към фабриката само за времето докато чакам моя.

Bois Cheri Tea Factory

 Поглеждам трака от деня и виждам,че съм направил 30км. Като се има на предвид, че доста време беше и в пресечена местност ми става ясно защо едвам ходя. За щастие се задава един доста стар и очукан автобус, но аз се качвам без да го мисля. Питам шофьора (който е и контрольор - единствения автобус на острова, в който шофьора е и контрольор - поне не видях друг) къде да се прекача за Порт Луис. Разбираме се горе долу и аз сядам на първата седалка, тъй като ми се струва най-прохладно, защото вратата не я затваря. Не след дълго рейса почва да се пълни и този ми ход се оказва доста умен. Стигам град Роз Бел и шофьора ми казва да сляза. Слизам и не след дълго идва рейс с табелка Порт Луис на него. Качвам се и горе долу със сядането се унасям в дрямка. Направо съм скапан. На всичкото от горе цял ден не съм ял, така че и това трябва да го мисля. Тъй като в Порт Луис ще имам време решавам да отида до Доминос, като ми се струва че една голяма пица ще свърши работа по въпроса с глада. Сънувам пица и студена бира в рейса. След малко повече от час слизам и се насочвам директно към пицарията. Менюто е различно от това дето съм свикнал с тукашните Доминос, но се спирам на традиционна с най-много месо, кашкавал и барбекю сос. Оставам леко втрещен като ми казват, че пицата ще е готова след около 25 мин и на всичкото отгоре нямат бира. Излизам отвън докато чакам, защото вътре е лудница от хора и шум. Няколко метра в страни има магазинче - и тука няма бира, но съм жаден затова взимам 1л вода. Не е същото ама какво да се прави. Изпивам я на два пъти и влизам да си чакам пицата. Става весело като се опитват да ми прочетат името, но ги улеснявам като си взимам пицата без да ги чакам. На втория етаж е по-нормално положението и нападам стръвно. Има няма по минута на парче пица. Така вече е по-добре. Качвам се на рейса към вкъщи - вече така го чувствам. Час пик е в разгара си. Тръгваме-спираме - след храната очите сами се затварят. Някак си сме стигнали - явно съм позаспал малко. От рейса в банята, от банята в кревата. Даже не помня дали и бира имах време да пия. Сънувах тъпи, озъбени и съскащи маймуни.

  След предишният ден изпълнен с емоции решавам да си дам ден почивка. Имам намерение да посетя рибарски магазин - ей така за спорта. Магазина се намира в Блек Ривър Мол. Хем ще имам възможност да видя за някакви подаръци, че е време вече да помисля и по този въпрос. От предишните ми посещения на юг знам, че има автобус който е директен от столицата, затова слизам на главната спирка и почвам да се оглеждам за него. За съжаление не го намирам. Затова залагам на сигурното и се качвам на познат рейс и след още едно прекачване стигам до мол-а. Все още е рано и магазина не е отворил, затова се насочвам към работещото кафе. Взимам си кафе и сандвич за закуска и прекарвам около час в бездействие. Втори опит за магазина. Вече е отворен. Прави ми впечатление двете момиченца, които са оставени да продават. Поздравявам учтиво и се насочвам да разглеждам, какво предлага магазина. Не е толкова голям, колкото изглежда в Интернет, но пък е добре зареден. Прекарвам вътре около половин час и за жалост нищо не си харесвам. Просто не е моя магазин. Излизайки от него решавам да се насоча към плажа. След кратко криволичене покрай градските улички достигам до него. Плажа въобще не е лош. Другото хубаво му е, че няма хора. Полягам малко на пясъка под едно дърво на сянка. Вадя книжката и я дочитам, тъй като ми е останало малко от нея. Следва кратка баня, но има силно течение и не става за гмуркане.

Насочвам се към близкия парк докато поизсъхна малко. Самия парк не е много голям, но пък е приятен. Има пейки и сянката е по-дебела. Близко до мен има детски рожден ден. Балоните по дърветата почват да се пукат, дали от горещината или от нещо друго. Тръгвам на обиколка, насочвайки се към голямата кула. Оказва се музей, но пък е затворен, поради съботния ден. Иначе предполагам, че гледката от върха и ще си заслужава.

 С кулата горе долу привършва и интересните места в града. Решавам да се връщам обратно. Трябва да стигна навреме да хвана отворено чейндж бюро, че имам нужда да обменя малко пари. Имам късмет и автобуса не го чакам много, но пак е този, с който трябва да се прекачвам. Залагам на сигурното и се качвам. Връзката също идва сравнително скоро, така че успявам да стигна на време да обменя пари. Решавам, че за деня ми е достатъчно и се прибирам към квартирата за почивка. Остатъка от деня го прекарвам край басейна. Започвам нова книга и от време на време се цопвам във водата и си местя шезлонга на сянка. Имам заредени бирички, така че идилията е пълна. По някое време дори ме наляга лека следобедна дрямка. Пълноценна почивка. По някое време се появява Кети и предлага за вечерта да отидем на вечеря. Отговарям, че не бих имал нищо против. Така че се прибирам за душ и освежаване. Междувременно Себастиян също се прибира, така че и той се присъединява към нас за вечеря. Този път отиваме към Порт Луис, Марината. Вечерята е в тамошния мол. Общо взето всякакъв джънг фууд. Аз се спирам на микс скара, която се оказва огромно количество месо. Тъй като не съм особено гладен прехвърлям повечето на Себастиян, който явно е доста по-гладен от мен. Аз пък почвам да се облизвам за  джелатерията, която съм набелязал още от самостоятелната ми обиколка. Насочваме се натам и аз си избирам 3 вида сладолед. Пашън фруд, Манго и Личи. Отлична комбинация бих казал.

  След десерта тръгваме обратно. Явно и бездействието цял ден пак е уморително, понеже съня ме застига бързо след като сме се прибрали.

  Неделните дни са най-тегави на острова. Особено ако разчиташ на транспорт, заведения и магазини. Решавам, че ще е хубаво ако се насоча на север. Бих искал да посетя Порт Гуаб, горе долу най-северната точка на острова. Запознат съм с рейсовете, така че бързо намирам необходимия ми, въпреки че съм забравил телефона в квартирата. До сега не съм се усетил, колко много съм зависим от него. Решавам да импровизирам и не се връщам да го взема. Тъй като е неделя няма движение и рейса напредва доста бързо. Достигайки градът оставам приятно изненадан. Доста е китно и подредено. Подминавам доста приятно изглеждащи ресторантчета, но за жалост са затворени. Насочвам се към градския плаж. Вятъра е доста силен, но не е проблем, дори е приятен. Насочвам се към беседка, стояща на края на кея. 

Без телефон дори и снимки не мога да правя, затова правя няколко клипчета с GoPro-то. За плаж не може да става дума, затова тръгвам на обратно, като решавам да вървя по спомен до ресторанта който ми беше харесал предните дни Linda's Place. Нямам представа колко трябва да се върви, но тръгвам по пътя. По спомен са около 2-3 километра, но ще бъде трудно понеже съм тръгнал по джапанки. Не съм се излъгал и след по-малко от час го стигам и пак неделя затворено. Няма как насочвам се към близкия магазин. Той поне работи. Взимам два кроасана и вода и сядам от вън на спирката да чакам автобус. Явно няма смисъл да се обикаля в неделните дни. Постепенно на спирката идват и други хора. Това поне ме окуражава, че рейс ще има. Скоро чувам познатия рев (рейсовете издават специфични звуци). Качвам се и за мой късмет има свободно място до прозорец от към морето. Знам че ще минем покрай червената църква и искам да я снимам като минаваме покрай нея. Успявам. 

Red Church at Cap Malheureux

   На спирката на Pereybere в рейса нахлуват огромна група френски туристи. Едвам се побират вътре. Става голяма лудница. Явно са се почерпили. Едни пеят, други викат, трети се смеят. Забавни са. Всички под команда слизат на Гранд Бей. Явно са на плажов туризъм. След като слизат настъпва тишина и така до Порт Луис. Столицата също е пуста, затова решавам да се прибирам. Тъкмо ще използвам времето да пусна пералня. Пускам пералня и цопвам в басейна. После познатата схема бира, книга и почивка. Вечерта се събираме за вечеря, за да изпратим Себастиян. Разговори няколко бири и сбогуване. 

  Две седмици минаха неусетно. Третата ще ми се наложи да пускам лаптопа, че дори и да работя. Поради двата часа разлика, а и това, че ставам доста рано ми го спестяват поне до обяд. Решавам, че понеделник рано сутрин си заслужава да се пробвам още веднъж с въдица в ръка на местния плаж. При това съм си харесал една скала дето съм забелязал предните дни. И така още преди изгрев се насочвам към морето. 

 Ако така ми почваха всички работни понеделници нямаше да имам нищо против. Пробвах доста воблери, два-три джига, но удар нямам. Решавам да се прибирам и да се заемам да чета поща. Би трябвало за 2 седмици да ми отнеме известно време докато и насмогна.

Home office

  Следващите няколко часа ги прекарвам пред лаптопа. Успявам да филтрирам важните майли, такива дето трябва да им отговоря и такива дето трябва да се върши нещо по тях. Влизам в дневните срещи, като ми е трудно да се съсредоточа. Двете седмици без компютри си оказват думата, а и самата обстановка не предполага много много да се работи. Не ме свърта на едно място. Оттеглям се в басейна за кратка почивка. На шезлонга после може и леко да съм заспал кой знае, но деня почти е минал. Усещам глад. Решавам, че като за първи ден след отпуска ми е достатъчно работата и затова минавам през душа и се отправям към Порт Луис да търся местната крафт бирария. Намирам я лесно. Оказва се доста приятно местенце. Дори ме е яд, че до сега не съм я посетил. Поглеждам менюто. Има доста видове бира, предимно белгийска, но аз се спирам на местния наливен крафт. Има го в четири разновидности. Поръчвам първата заедно с панирани, хрупкави калмари. Бирата е супер. Жаден съм, затова първата минава бързо и идва ред на втората. Калмарите също се оказват хубави и порцията стига до края на втората бира. Решавам да пропусна вечерята, затова с трета бира поръчвам друго мезе - хрупкави брускети с пушена риба. Пият бира та знае ли се. Смело бих казал, че Lambic e от топ заведенията дето трябва да се посетят на острова. Докато съм в ресторанта се опитвам да си съставя и някакъв план за следващия ден. Решавам, че ако стана рано ще имам достатъчно време да изкача връх La Pouce. Хем не е далече, хем от него се откривало хубава гледка към Порт Луис. С готов план и пълен корем се прибирам. Преглеждам пощата, за да мога да си отметна малко работа за следващия ден и лягам.

   Ставам рано и хващам първия автобус. Тъй като съм се запознал от къде и кой рейс ми трябва го намирам бързо и не след дълго отново съм на път. Превоза не е дълъг и след двадесетина минути слизам на началната точка на трака. Пред мен върхът вече се вижда.

 Напредвам бързо със свежи сили. Скоро равния път свършва и почва леко изкачване, но с всеки изминат метър нагоре се открива все по-хубава гледка.

Леко се стряскам, когато в подножието на върха той се обвива в целия в мъгла и ми се привижда дежавю.

За щастие вятъра бързо се справя с нея и не след дълго огрява слънчице. 

За моя изненада се добирам до върха за по малко от час и половина, което е добре. Ще мога да се върна на време за началото на работния ден. На върха права няколко снимки. Панорамата е невероятна. Снимките не могат да я пресъздадат в целия и разкош. На върха има оставено знаме. И тези явно са някакви националисти. 

La Pouce

   Време е да потеглям надолу. Решавам да мина по другия път, който би трябвало да ме отведе директно в Порт Луис. Следвам пътеката, но скоро след разклона, на който се делят двете пътеки се натъквам на голяма кал, която решавам да на преминавам и да се запазя прилично чист. Връщам се обратно и тръгвам по същия път. Скучно, но за сметка на това познато. По пътя на обратно се натъквам на няколко групи, които са тръгнали също да покоряват върха. Поздравявам учтиво и бързам надолу. По познатата схема вече два автобуса и се прибирам точно навреме за начало на работния ден. Един от най-хубавите преходи на острова. Хубаво време с хубави гледки. Просто красотата на Мавриций.

  Паля компютъра с не чак такъв ентусиазъм и се забивам в ежедневните задачи. Срещи, таскове и майли. Скучна работа. Усещам как му се вижда края. Лека полека почвам да прибирам неща, които няма да ми трябват повече. Вечерта остава време, колкото да мина през магазина да презаредя запасите от бира, а и да взема нещо за вечеря, че няма да има кога да се излиза.

   Следващата сутрин се отправям на пазар за подаръци. Трябва да се вместя в 2 часа време. Набелязал съм няколко магазина, към които се насочвам директно. Първия е затворен - не съм го и видял отворен. Явно е някакъв шано магазин. Минавам на следващия и се почва пазарлъка. Успявам да сваля на половина от крайната цена или поне така аз си мисля. Отракани са местните търговци. Накрая обаче си тръгвам що годе доволен. Все още не мога да преглътна, че искат по 3-4 Евро на магнит, да не говорим за другите работи, като захар, подправки, ром, сувенири. Просто явно това си им е прехраната. Ама все пак съм отишъл на другия край на света, та някак си пазарувам набелязаните неща, но пък и не бера парите по дърветата.

  Закъснявам малко заради сутрешния трафик, но е приемливо. Все едно съм пил кафе в офиса. Деня пак минава скучно. Работа какво да ви занимавам с нея. От време на време ставам и се топвам в соления басейн, че го има още няколко дни и после няма. За следващия ден обаче закъснението съм го планирам малко повече да е, тъй като съм се уговорил за последен ден риболов с капитана. Затова по някое време почвам да стягам въдицата. Това поне е по-забавно от висенето пред компа.

  Последен ден не само за риболов, но и последен ден в тази квартира. Програмата за дена ще е повече от препълнена. Ставам рано и се насочвам към изходната, вече позната точка, за риболов. Стигам пак по същото време 6.30. Лодката е готова и ме чака. Имам усещането, че този път няма да съм капо. Този път сме само двамата с капитана. Тръгваме без да губим време. обяснява ми как предните дни са били доста силни. Още повече се нахъсвам. Минаваме прибоя по-лесно понеже сме почти в най-ниска точка на отлива. Започваме риболова близко до брега. Мястото е обещаващо. След няма и 10на замятания имам удар и то добър. След кратка борба рибата се откача.

Капитана също хваща риба и същата история като при мен. След кратка борба рибата се откача.

Продължаваме да настояваме и имам втори удар този път изваждам рибата. Не много голяма догтут туна.

Тръгваме на север, въпреки че сега като се замисля това не беше добър ход. Може би трябваше още малко да половим на тази точка, след като имахме удари и уловени риби. Насочваме се към точките, които ловихме първия път. Големи дълбочини и силно течение. Следва закачка и с мъка късам (ще ми липсва една от любимите Марии). Продължаваме и не след дълго все пак имам още един удар. Изваждам малко груперче. След това излиза доста силен вятър. Почти става невъзможен риболова. Казвам на капитана да се върнем на първата точка. Отиваме там, но за съжаление рибата вече не е там. Предвид че сме близко до брега приключваме и се насочваме към брега .

 Горе долу съм на време все още. През телефона пускам онлайн статуса и почвам да следя пощата ако случайно някой ме търси.
 Правим снимка за спомен с капитана и се сбогувам с него. Оставям му рибите, тъй като няма да има кога да ги готвя вечерта, все пак багаж ще има да опаковам.

  

 Все пак съм доволен 2 риби и няколко изпуснати. Имаше емоция. Качвам се на обратния рейс и с няколко часово закъснение се озовавам пред компютъра. Обедната почивка използвам хем да хапна на бързо хем да отида до магазина за стреч фолио ще ми трябва да опаковам раницата.

С нежелание блъскам багажа в раницата и някак си не мога да го събера. С малко повече сила успявам все пак да го натъпкам. Оставям все пак сандалите, които ми бяха направили мазол и не исках да ги виждам повече. На тяхно място имаше малко подаръци все пак. Няколко проверки да не съм забравил нещо. Необходимите дрехи и вещи за следващите 2 дни оставям най-отгоре на раницата. Хапвам набързо и си взимам довиждане с Кети, Оливер и децата, тъй като сутринта ще ставам доста рано и няма да се видим. След това лягам, тъй като съм доста уморен след риболова и след това прибирането на багажа. 

  Не спах много добре и ставам по-рано от предвиденото. Последна проверка и си тръгвам. Пак двете раници и към рейса. Качвам се без проблем сядам най-отпред и намествам багажа. Друго си е да знаеш къде отиваш. Бързо хващам и връзката за Mahebourg и там се настанявам удобно и се приготвям за час и половина път. Благодарение на навигацията слизам на около 700-800 метра от новата квартира. Доста е рано все още, но въпреки това отивам натам. Откривам я и влизам вътре. Гостите закусват, а аз се насочвам към рецепцията. Очакват ме и след попълване на адресна регистрация и чаша сок, ми посочват стаята.

  Разопаковам багажа, понеже нещо не ми харесва как го бях събрал предния път, но това ще го мисля на другия ден. Решавам да не губя време и излизам да разгледам града.

 Центъра се оказва доста приятен. Виждам спирката от къде тръгнах първия ден, както и телеком магазина. Колко отдавна ми се струва вече това. Правя множество снимки. Времето е страхотно.

Mahebourg Waterfront

 Обикалям пазара. Има всякаква стока. Плодове, зеленчуци, билки, сувенири и китайски стоки. Подминавам ги бързо и решавам да хвана автобус да обиколя цялата югоизточна част. Все пак имам цел да обиколя целия остров. Лесно намирам необходимата линия и се качвам. Насочвам се към Солияк. От това градче бях хванал рейс няколко дни по-рано, така че ще продължа обиколката. В рейса си харесвам ресторант, тъй като вече чувствам глад. Насочвам се към италиански ресторант La Glace Italiana с доста висок рейтинг в трип адваизора. Ресторанта е доста близо от спирката, където слизам. Оказва се семпъл ресторант с 2 страници меню. Поръчвам си талятели със скариди и фреш сок от диня. Сока е супер. Пастата също. Поръчвам още сладолед, кафе и още един сок. Доста се надценявам. Сладоледа е огромно количество. Доста преял излизам за разходка, насочвайки се към известния плаж Грис-Грис. Разходката ми се отразява доста добре, а мястото се оказва вълшебно. Има доста хора, но не е пренаселено.

Gris Gris

   Слизам на плажа и събирам доста мидички и корали. Топвам се и в морето. За гмуркане не става, понеже вълните и течението са силни и не са за подценяване. След кратка почивка на пейка в гората наблюдавайки тюркоазената вода се отправям обратно към спирката. Рейса не закъснява много и се отправям обратно. Прибирам се в квартирата като преди това изпивам една бира от кварталния магазин. Душ и кратка почивка. Правя справка и се насочвам към ресторант, който съм забелязал на обяд. Рейтинга му е висок, така че отивам с очаквания към него. Оказва се доста приятно местенце. Познайте поръчката - салата октопод, тъй като няма калмари се доверявам на сервитьорката за местния специалитет, риба завита в бананово листо и разбира се бира. Всичко се оказва превъзходно. Дори нямам място за десерт, но се задоволявам с втора бира. Доста доволен от целия ден се прибирам за заслужена почивка.

  За последния ми ден от моето приключение решавам да се насоча на североизток. Единствената част от острова, която още не съм посетил. Закуската пак я пропускам и вместо това се насочвам към автогарата да чакам нужния ми рейс. Дестинацията е Central Flac. Разстоянието е доста и отнема около час и малко да стигнем до там. Правя и грешката да тръгна по джапанки - Голяма грешка. На Флак търся друг автобус, който да ме закара до плажовете или по-скоро до градчето, от където тръгват лодките за острова на елените. Намирам го и се отправям натам. Градчето е доста населено и има  множество лодки. Личи си, че е туристически град. 

Trou d'eau Douce

 Посядам за малко и наблюдавам как зареждат лодките за трип до острова. Предния ден бях питал една туристическа агенция за такъв трип, но се оказа че няма свободни места. Продължавам към Belle Mare може би най-хубавия плаж на Мавриций. Пак ми се събира доста ходене. Усещам че почва да ми излиза мазолче от джапанката. Ходенето вече ми представлява проблем. Почвам да търся ресторант хем за почивка, хем за обяд. Харесвам един, но се оказва, че отваря чак след час. Подминавам го и отивам към плажа. там поне вървя бос и дори във водата нещата са доста по-добре.

Belle Mare

Плажа ме оставя без думи. Няма как да не се потопя във водата. Имам нужда от почивка. Тъй като глада вече е доста осезаем тръгвам да търся нещо за ядене. Наличието на множество хотели явно е задушило заведенията. Не откривам нищо подходящо. От магазин поне си взимам студена вода. Питам за автобус който да ме откара обратно до Flac, но се оказва, че следващия е след час. Това леко ме стъписва, но нямам голям избор, понеже вървенето вече не ми е вариант. Доста таксита спират и ми предлагат превоз. Отхвърлям две три, но след около половин час се качвам на следващото. Шофьора прави кръгче и качва още 3ма пътника. Учудването ми е голямо, когато разбирам, че возят на цената на билета на автобуса. Хваща ме яд на мене си, че съм чакал напразно рейс. Оставя ме близо до автогарата, от където решавам, че е по-добре да се прибера към Mahebourg и да закусвам, обядвам, а и явно да вечерям на едно в снощния ресторант. По пътя на обратно корема ми къркори стабилно. Някак си обаче изтърпявам още час и малко, които на мен ми се струват повече. От спирката до ресторанта продължавам бос по асфалта.  За щастие ресторанта е близо. Поръчката ми е същата като предния ден. Храната ми връщат малко от силите. Прибирам се някак си и след душ нещата придобиват малко по-добър вид. Слизам на рецепцията и разговарям с жената там, като разпитвам за такси до летището на другия ден. Жената обещава да извика едно и аз се отправям към стаята да опаковам багаж. Този път почвам да прибирам багажа доста по-усърдно и нещата изглеждат доста по-добре. Всичко е вътре. Опаковам раницата със стреч фолиото и с доста голямо количество тиксо. Проверявам все пак да не съм забравил нещо и бързо след това лягам за  последната ми нощ прекарана на Мавриций.

 Сутринта след душ напускам квартирата с раницата на гръб и излизам пред хотела да чакам таксито. Снимам изгрева на слънцето, както и хотела за спомен. След кратко чакане колата идва. Товаря багажа и се насочвам към летището. Цената е доста висока, но вече няма значение. Спестява ми ходене с раницата и чакане на автобус. Минавам доста бързо през check-in-a, както и след това на border control-a. В безмитната зона си взимам кафе и вода, колкото да изхарча последните ми рупии. След това се насочвам към duty free магазините. Повечето цени са просто безбожно надути, но все пак намирам и няколко работи, които си заслужават. Шоколади, малко ром, карти и няколко сувенира и оставам без пари. Малко по малко почва да се трупа опашка на Gate-a за самолета. Има малко закъснение, но не много и след малко го отварят. Качвайки се на самолета разбирам, че леко съм се минал с местото дето съм си избрал понеже е точно на крилото. Явно ще се гледат филми и ще се спи. Самолета излита и ми е доста интересно със силно извит врат да гледам местата, където съм обикалял предните 3 седмици. Познавам ги повечето. Казвам ЧАО на Мавриций и до нови срещи. Човек никога не знае къде ще го отведе пътя. За сега малко повече от десет часа ме очаква полет до Виена. След това кратък полет до вкъщи.

 Това беше. Дано ви е харесало, да бъдете с мен и моите приключения на остров Мавриций. Аз лично си припомних доста неща пишейки горните редове.

 P.S. - Карта на маршрутите, които съм минал. Горе долу успях да разгледам целият остров. Остана малка част от St. Antoine до Post de Flac, която не успях да мина, но това е причина да се върна пак на острова.

Мавриций 02.11.2018 - 25.11.2018